Професионален футболен клуб СЛАВИЯ

Футболен клуб “Славия” е най-старото спортно дружество в България. Той е основан на 10.IV.1913 година от обединението на спортен клуб “Ботев” (1909) и гимнастическо дружество “Развитие” (1910). През различните години носи имената: "Славия’45" (1945-1946), "Строител" (1949-1950), "Ударник" (1951-1957) и "ЖСК-Славия" (1968-1971). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

Най-големи успехи:

Шампион на страната: - 8 пъти - 1926, 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.

Вицешампион на страната: - 9 пъти - 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.

Бронзов  медалист: - 12 пъти - 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 г.

Купа на България - носител: - 13 пъти - 1926, 1928, 1930, 1936, 1943, 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980, 1996 и 2018 г.

Купа на България - финалист: - 6 пъти - 1932, 1934, 1954, 1972, 1981 и 2011 г.

Купа на България - трето място: 1990 г.

Суперкупа на България - финалист:  - 1 път - 2018 г.

Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното: - 9 пъти - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.

Балканска клубна купа:носител 1986 и 1988 г., финалист - 1977 г.

Турнир на УЕФА – „Интертото”: победител в група – 1977 г.

Участия в европейските клубни турнири както следва:

Купа на Националните Купи – 6 участия 25 мача 9 победи 3 равни 13 загуби – 31:31 голова разлика

Купа на Панаирните Градове - 3 участия 8 мача 3 победи 2 равни 3 загуби – 8:10 голова разлика

Купа на УЕФА - 7 участия 16 мача 4 победи 3 равни 9 загуби – 18:41 голова разлика

УЕФА Лига Европа - 2 участия  3 победи 0 равенства 3 загуби - 6:8 голова разлика

Общо за Лига Европа - 18 участия 55 мача 19 победи 8 равни 28 загуби – 63:90 голова разлика

УЕФА – „Интертото” - 7 участия 42 мача 19 победи 8 равни 15 загуби – 62:53 голова разлика

Балканска клубна купа - 5 участия 24 мача 15 победи 2 равни 7 загуби – 53:22 голова разлика

• “Славия” е първият български отбор класирал се на полуфинал в европейски клубен турнир – 8 март 1967 година. Това е ненадминато и до днес постижение за футболен тим от България. Полуфиналите от турнира за Купата на Националните Купи срещу “Рейнджърс” (Глазгоу) се играят в София на 19 април и в Глазгоу на 3 май.

Футболисти на “Славия” избирани за “Футболист на годината" в България:

Александър Шаламанов (Шами) - 1963 и 1966 г.

Симеон Симеонов (Мони) - 1968 г.

Божидар Григоров (Боби Григ) - 1976 г.

Андрей Желязков (Жужо) - 1980 г.

С купата за голмайстор на страната са били славистите:

Крум Милев (Палаврата) - 1938 година с 12 гола

Димитър Исаков (Митан) - 1952 година с 10 гола

Добромир Ташков (Мирко) - 1954 година с 25 гола

Добромир Ташков (Мирко) - 1958 година с 9 гола

Александър Василев (Чоко) - 1959 година с 13 гола

Тодор Праматаров - 1997 година с 26 гола

Носители на купата за индивидуални спортсменствоза годината, учредена 1965 г. са: Александър Шаламанов (Шами) - 1967 и 1973, Чавдар Цветков (Чаво) - 1979

Носители на приза за най-добър вратар на първенствотоот учредяването му през шейсетте години до днес са били:

Симеон Симеонов (Мони) - 1966, 1968 и 1969 г., Георги Гугалов - 1980 г., Здравко Здравков (Фози) - 1996 г.

 в почетните листи на клуба за “А” РФГ:

в почетните листи на клуба за “А” национален отбор

1913 година

Титлата 1930 година

Вицешампион 1954

Шампион и носител на купата на страната 1996 година